Качество на ученическото самоуправление в България

Резюме

На 21.09.2016 г. Министерството на образованието и науката издава Наредба №13 за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, [1] която задължава училищата в България да създадат функциониращ ученически съвет, аргументира необходимостта от подобна организация и разглежда неформалното образование, което учениците могат да получат в училище. Макар и в Наредбата да се уреждат взаимоотношенията между учениците и образователните институции, до 2020 г. продължава да се наблюдава тенденция на отчуждаване на ученическите съвети.

В рамките на първия етап на проекта на Асоциация „Голям Брат Голяма Сестра – България“ за „Създаване на Национален ученически парламент“, финансиран от Европейската комисия по Ключова дейност 3 на Програма „Еразъм+“, бе проведено национално онлайн допитване, което има за цел да установи качеството на ученическото самоуправление в България. Проучването се осъществи с подкрепата на Министерство на образованието и науката и Регионалните управления на образованието.

Общо 130 учебни заведения от 20 административни области на Република България се включиха в проучването. Над 94% от запитаните потвърдиха, че училището им притежава ученически съвет, от които 83% са високо активни. Оказва се обаче, че ученическите съвети в България не са добре интегрирани в процеса на взимане на решение и често тяхната дейност е фокусирана върху осъществяването на доброволчески или благотворителни кампании. Само 28% от училищата, които имат активен ученически съвет, споделят, че съществува механизъм, по който учениците да настояват за промяна на определено решение или политика, която ги засяга пряко. В близо 70% от учебните заведения, представител на ученическата организация не присъства по време на педагогически съвет, когато се разглеждат ученически политики или случаи на провинили се ученици.

Въпреки опитите на Регионалните управления на образованието и Асоциация „Голям Брат Голяма Сестра – България“, анализът обхваща едва 19% от 699 таргетирани учебни заведения в прогимназиален и гимназиален етап на обучение. Необходими са повече независими проучвания, за да се оцени реалното качество на ученическото самоуправление. Осъществяването на подобни проучвания бе поставено сред основните цели на Националния ученически парламент, по време на Националната среща на ученическите съвети, проведена в гр. Пловдив на 15 и 16 април.

Въведение и цели на проучването

След дългогодишни усилия на Национален младежки форум, Софийски ученически съвет, преподаватели и редица младежки организации, на 21.09.2016 г. Министерството на образованието и науката издава Наредба №13 за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, чрез която се урежда извънкласното участие и неформалното обучение на учениците на територията на Република България. [1] Наредбата очертава рамковите изисквания за създаване и функциониране на ученическите съвети в страната, които се градят върху Закона за предучилищното и училищното образование, припознаващ ученическото самоуправление като един от основните принципи, чрез които се постига ориентиране на образованието към интересите и мотивацията на учениците. [2]

На 22.09.2017 г., с подкрепата Национален младежки форум, Софийски ученически съвет издава превод на Наръчника за ученическо самоуправление за ученици, създаден от Организационното бюро на европейските ученически съюзи (OBESSU). На официалното представяне на Наръчника в сградата на Министерство на младежта и спорта, председателят на Синдиката на българските учители г-жа Янка Такева заявява готовността на поверената ѝ организация да подпомага дейности за подобряване на ученическото самоуправление, включително финансово. [3]

През 2018 г. Министерството на образованието и науката издава свой Пътеводител към ученическото самоуправление, който разглежда как би могло да изглежда ученическото самоуправление у нас, разисква механизмите за влияние върху местни и национални политики и разглежда възможностите за осъществяване на ученическо самоуправление в България. [4]

Въпреки високия интерес към ученическото самоуправление от страна на националните институции, във все повече училища се отчита отчуждаване или отслабване на ученическите съвети в страната. Този проблем бе в основата на дейността на Младежкия омбудсман в гр. Пловдив през 2018 г., а дългогодишното сътрудничество между училищата в града доведе и до създаването на Младежки съвет Пловдив, който да се бори с тенденцията на неактивност на ученическите съвети в областта. [5]

Основен проблем пред подобряване на ученическото самоуправление е липсата на достатъчно информация за реалното състояние на ученическите съвети в страната.

Тъй като Наредба №13 задължава училищата в България да притежават ученически съвети, проучването имаше повече за цел да установи колко ефективно работят тези организации и какъв е фокусът на тяхната дейност. До каква степен ученическите съвети представляват учениците на училищно, местно и национално ниво е важен въпрос, показателен за качеството на ученическото самоуправление в страната. Това се оценява с директни и индиректни въпроси, които изграждат функционална рамка на ученически съвети в Европа, припозната от Организационното бюро на европейските ученически съюзи (OBESSU). [6]

Второстепенни цели са установяването на активността на ученическите съвети, тяхната независимост, отношението и желанието на учениците да притежават подобен орган в своето училище.